"Децата наистина са отражение на своите родители и наш дълг е да сме добър пример за тях."

Актуализирано: Мар 14

Всеки родител трябва да бъде с отворени сетива към своето дете. Децата са изключително чисти проводници на своите емоции и усещания.


Разкажете ни малко повече за себе си.

Казвам се Милена Георгиева и съм учен, доцент по молекулярна биология. Занимавам се с наука от 2001 г. Това е моментът, в който за първи път влязох в Института по Молекулярна биология на Българска Академия на Науките, след като успешно бях защитила магистърската си степен по клетъчна биология и ембриология в СУ „Св. Климент Охридски“. Това беше времето, в което съвременната генетика влизаше в годините на своя апогей.


Периодът беше белязан от успешното приключване на най-мащабния проект в съвременната наука - „Проекта Човешки геном“. Разчитането, декодирането и разплитането на кода на човешката генетика даде такъв тласък на молекулярната биология, че днес вече говорим за персонализиран подход при лечението на болести, прецизна медицина и дори генна редакция на хора. Изобщо, мога да кажа, че съм един от късметлийте, който тогава избра да се занимава с тази наука и до ден днешен не съжалявам за този си избор.

Освен професионалист съм и майка на една прекрасна дъщеря. Родителството за мен е голямо призвание и ежедневно предизвикателство. Да виждаш различна, понякога по-добра изява на своята генетика в тялото на детето ти, е магия, магията на живота. Често експериментирам и в тази плоскост. Използвам знанията си по биология и генетика на човека, за да модулирам изявата на тази моя генетика, но в друго тяло.


Как решихте да се занимавате и насочите към работата си като молекулярен биолог и учен?

Обичам литературата, изкуството, киното и театъра. Във всичко виждам как научното познание отваря крилата на въображението и на прави Homo sapiens с въображение и полет на душата. В хода на моята работа като изследовател осъзнах, че колкото и бързо да се развива една наука, ако тя не достига до хората по достъпен начин, значи няма никакъв смисъл. Наука, която се прави само заради егото на учените и техните наукометрични показатели, е наука без кауза. Осъзнах, че генетиката и молекулярната биология могат да предложат много решения за сериозни проблеми, свързани със здравето, психологията и развитието на човека.


Разбрах, че ако успявам да комуникирам най-новите открития от света на съвременната генетика, ще бъда от полза за хората и обществото. И така неусетно се впуснах и в друга част от професията учен, а именно комуникацията на науката по достъпен и приятен начин за хората. Нещо което в началото не се ценеше много от моите колеги, но за мен като учен и човек беше жизненоважна необходимост. Започнах да изнасям лекции и семинари на различни научно-популярни форуми в България и чужбина. Получих покани за лектор на ТЕД платформата и неусетно станах част от общество млади, умни и много напредничави хора, които бяха жадни за знания.

Работата ми в сферата на репродуктивната медицина, ангажиментите ми с производители и разпространители на храни за бебета и деца, ме увериха, че това, което правя, има смисъл. Споделяйки моя научен опит за ролята на храната като мощен епигенетичен фактор, който може да модулира изявата на нашите гени и тези на нашите деца, придоби голям смисъл. И ето ме тук, участник в проекта Девелопия.


Вярвате ли, че зад успеха на децата се крият целеустремени и примерни родители? А Вие определяте ли се като такъв?

Вярвам, че ние като родители сме отговорни към нашите деца и то не само с възможностите, които им даваме да растат щастливи без да им липсва нещо, но и с примера, който сме за тях всеки ден от тяхното съществуване. За мен децата са бял лист хартия, върху който ние рисуваме с цветовете на нашите постъпки, с любовта и грижата към тях. Само от нас зависи върху този бял и „наивен“ лист хартия да нарисуваме шедьовъра, наречен „стойностен, успешен и щастлив човек“. Дълбоко убедена съм и мога да го подкрепя със сериозни научни данни, че начинът, по който живеем, общуваме и се храним влияе много сериозно на изявата на генетиката на нашите деца и забележете, това започва много преди тези деца да са заченати. Нашият начин на живот, стресът, храната, двигателната активност са фактори, които модулират гените ни и тяхната работа, и повлияват сериозно нашето здраве и това на децата ни.


Необходимо е родителите да осъзнават това и да го разбират, за да могат с действията си да осигурят един по-добър шанс за успешно развитие на децата си. За мен да споделям моя научен опит и този на моите колеги в тази сфера е задължително условие за успеха на нас като родители и учени. Само тогава можем да дадем на нашите деца шанс да растат здрави и щастливи, само тогава можем да им помогнем да се адаптират успешно в съвременния, понякога враждебен и бързо променящ се свят. А аз какъв родител съм, можете да разберете, като попитате, моята дъщеря. Тя най-добре може да разкаже как сме я възпитавали и мисли ли, че е успешен този наш научен подход. За мен тя е моето „епигенетично“ чудо, моето „по-добро аз“. Така я наричам от малка, защото в моменти, в които ме е ядосвала или разочаровала, а те са били редки, аз винаги съм си казвала: „Е, аз твоята генетика не мога да променя, но епигенетично ще се постарая да модулирам тази генетика в правилната посока“.


Повярвайте това го е чувала много пъти. И мисля си сега, след като тя вече е целеустремен млад човек със своите търсения и превъплъщения, че наистина сме повлияли епигенетно върху нея с ежедневните грижи, насочвания и разбира се побутвания към правилните избори и решения. Децата наистина са отражение на своите родители и наш дълг е да сме добър пример за тях. Аз продължавам да се старая в тази посока и се надявам, и тя, моята дъщеря, да бъде добър родител за своите деца.


Как научихте за проекта "Девелопия" и защо приехте поканата да се включите?

Девелопия се свърза с мен с поканата за сътрудничество. Поканата дойде ненадейно и в период, в който съм много заета с научната си кариера и научно-изследователска работа в лабораторията. И въпреки моята ангажираност отделих време да се запозная с тяхната концепция. Впечатли ме интелигентното представяне на нуждата на нашето съвремие от научния опит и подход в отглеждането на нашите деца, и нямаше начин да откажа. Убедена съм, че заедно с останалите специалисти, включени в проекта, ще успеем да създадем едно ново течение във възпитанието на децата.


Искам да успеем заедно да помогнем на родителите да осъзнаят отговорността си към бъдещето на децата и тяхното здраве. Вярвам, че ще създадем среда за дискусии, в която всеки ще може свободно да задава въпроси, да общува с различни специалисти и да взима адекватни, базирани на разум решения за бъдещетео на детето си. Не можах да откажа и заради благотворителния смисъл на тези наши изяви като учени и специалисти. Това придава голяма стойност на проекта и осмисля и моята работа като учен.


Спомняте ли си често ученическите си години? Какво беше различното тогава и сега?

Спомням си това време много добре. Беше период на много промени и въпреки това беше време на спокойно подрастване. Имахме прекрасно образование и невероятни преподаватели, които въпреки че бяха много строги, бяха хора на първо място и дори приятели за някои от нас.


Днес, ежедневието е забързано, забързано е и образованието. Някак не разбрахме, че не количеството усвоена информация има смисъл, а осъзнаването на необходимостта от тази информация за бъдещето на децата ни. И попаднахме в капана на съвременното образование, което препуска по материала, учениците учат, за да преминат поредния ученически курс и после се озовават студенти у нас или в чужбина. И там започват да си задават въпроси, свързани със средното си образование и разбират, че нещата са различни. Различни са, защото осъзнатата нужда от значението на знанието за тяхното развитие е първа крачка към усвояването на материала, и успешното интерпретиране в професионалната среда.


Това е, което липсва сега. И надявам се скоро да се промени, защото именно моята дъщеря в първата година от висшето си образование в Нидерландия ми каза в телефонен разговор: „Мамо, не знам какво става, но ако се върна в България, ще се постарая да променя цялото училищно образование. Тук в Нидерландия децата учат, за да разберат и да ползват това познание, докато ние в България учим, за да получим оценки. Това е ужасно!“ И въпреки, че й бях казвала всичко това, тя го осъзна едва след като сблъска с другата действителност.


Какво липсва на съвремения родител и професионалист, занимаващ се с деца и подрастващи младежи?

Време, може би това е което липсва. Защото информация за най-новите течения и тенденции в храненето и отглеждането на децата са около нас и всеки има достъп до тях. Необходимо е време, време, в което родителите и професионалистите, занимаващи се с деца, да отделят на тези малки нешлифовани диамантчета да засияят ослепително, като реализират всичкия потенциал, скътан в гените им. Времето се превърна в най-ценната валута в съвременния свят и само родители, които наистина осъзнато отделят от времето си за общуването с децата си, им дават най-голямото богатство на света.


Според Вас кои са най-честите притеснения на родителите - идеята да имат дете или самото отглеждане и грижа за детето?

Може би страх от това да не се провалят. Страх да не останат неразбрани от децата си. Последното е невъзможно, но рядко го осъзнаваме. Децата са толкова интуитивни и толкова непринудени, че няма начин дете да не разбира родителя си. Обратното е вярно, обаче, за съжаление. Забързани, залисани в ежедневието забравяме за децата си и за това, че те нямат нужда от последния модел мобилен телефон или модерни кецове и дънки, а от любов, разбиране, вслушване и игри, игри с родителите, игри на открито, игри за развитие на познавателните им способности.


Страхът у нас възрастните идва от силата на интуитивния детски мозък, който ни смущава. Необходимо е само да отворим сетивата си за всички емоции, които идват от едно дете, за да задоволим неговите нужди и повярвайте това е най-голямото богатство - широко отворените очи на едно наистина щастливо, обичано и разбрано от родителите си дете.


Кои са най-важните сигнали и знаци, които родителите не бива да пропускат в ранното детско развитие?

Всеки родител трябва да бъде с отворени сетива към своето дете. Децата са изключително чисти проводници на своите емоции и усещания. Ако ние възрастните се оттърсим от предразсъдъци и ежедневен стрес, шансът ни да не пропуснем тези сигнали е огромен. Това е задължително за израстването на детето и превръщането му в уверен, целеустремен и вярващ в себе си отделен човек.


Ако бяхте дете какво щяхте да направите отново?

Ако бях дете?Аз все още се чувствам дете понякога. Любопитството към живота и света е останало в мен още от детска възраст и благодаря на Господ за това, защото мога да общувам както с малки деца, така и с вече пораснали такива и всеки път се чувствам все по-млада и позитивно заредена. А за това се грижат и моята дъщеря на 21, и моите племенници – на 5 и на 9. Повярвайте с тях аз съм дете!

Каква е ролята на специалистите в ранното детско развитие?

Ролята и отговорността на всички и родители, и специалисти към нашите деца са огромни. Живеем в динамичен, бързо променящ се и много предизвикателен свят. Нашата мисия трябва да бъде насочена към отглеждане на деца, които да са адаптивни към промените, да бъдат силни и уверени в своите възможности. Ние сме медиаторите на тази нова среда и този нов свят и основните посланници към децата.


Трябва да транслираме промените адекватно и да подготвяме нашите деца за тях с ясното съзнание, че светът днес няма да бъде точно същия свят утре, но ако те са подготвени с основните човешки качества и познания в сферата на технологиите, естествените и природни науки, и разбира се чуждите езици, за тях шансовете да се приспособят ще бъдат големи.


Вярвате ли, че първите седем години от ранното детско развитие са най-важни? Защо?

Корените на успеха са в ежедневното старание и трупане на знания. Но първите 7 години от живота на детето са много важни, защото тогава наистина формираме модела на неговото психо-соматично развитие. Това е време, в което ние нанасяме цветовете върху нашата картина шедьовър най-интензивно. Това е периодът, в който формиране основните навици и модели на поведение. С начина си на живот, с хранителната си култура и двигателна активност ние модулираме поведението на нашето дете най-силно и поставяме основите на неговото бъдещо израстване. Ако тези основи не са стабилни, резултатът след това няма да ни хареса. В този период е добре да дадем на детето си цялата любов, която имаме без обаче това да го лишава от основните принципи на организираност, подреденост и интерес към книжките, цветовете и занимателните игри.


Слушането на класическа музика, посещенията в галерии и научно-занимателни музеи са задължителни дори за по-малките. Срещата с различните култури, с различните езици развива мозъка с много по-бързи темпове, ако сравняваме с деца, към които родителите не полагат грижи за тяхното развитие. Детето трябва да е заобиколено от родители и близки, които го стимулират да проявява своите заложби, които го изслушват и насочват. Създаването на здравословните хранителни навици също започва през този период. Интересът към храната, започва да се формира и да се отъждествява с нейните хранителни и вкусови стойности. Ако успеем да възпитаме у детето любов към плодовете и зеленчуците още от ранна детска възраст, то ние формираме у тях здравословни навици на хранене.

Изобщо това е един изключително важен период за развитието на едно дете.


156 преглеждания0 коментари

Подобни публикации

Виж всички